на Катето

Разминаване

Често се унасям от споменът увлечен
за търговската,с шумящи ученици,
за девойката мила и погледът й нежен
в  чудните очи под светлите къдрици.

Трудно пристъпва,главичката леко склонила
щом поглед,учуден,към нея отправям;
смутено отминава,обида затаила,
и в очите тъжни болка долавям.

В съзерцание,и с трепет в сърцето,
разочарован от друга,мигът пропуснах;
отминах бавно,вперил поглед в лицето
и спътникът си земен може би подминах.

В надеждите за среща училището приключи
и пое ме животът в смилащата си утроба;
в прегръдката си нежна миналото ме заключи
а очите тъжни посещават ме във късна доба.
.................................................................
Завесата вълшебна на споменът се отвори,
когато към търговската съдбата ме отпрати:
край нея девойка вървеше,и пътят повтори
на друга,с лице и поглед до болка познати.

Помислих,че бог за преживяното възмездява
и в минало гимназиално ме отправя,
и с тъжната девойка среща ми подарява
със шансът,неповторим,грешката да поправя.

Походката бърза в реалността ме върна;
мисля,че дъщеря й край мене премина
и споменът за мигът,пропуснат,ме обгърна
с тъга за младостта която отмина.
..............................................................
В храмът,край търговската,богу се помолих,
момичето с къдриците светли да срещна
и от ангелът небесен вест добра получих;
на следата й попаднах,истинна,не грешна.

За бедите жизнени,девойчето красиво,
награда сладка от небето получава:
щастие с децата и внучето игриво
и домашният уют,които заслужава.

На бурите житейски устояла търпеливо
девойката,с която на Земята се разминах.
Повестта,от приятелка,изслушах мълчаливо
и с тъга за несбъднатото тихо си заминах.
..............................................................................
Копнежът ми за щастие от сърцето отнехме
разминали се някога във животът днешен;
по непознати,паралелни,орбити поехме
без кръстовища пресечни във светът ни грешен.

Зарове кармични с нетърпение хвърлил
в измамните миражи потърсих обичта,
и залогът висок на грешният избор платил
щастието твое съзерцавам в самота.

Когато вълните на Морфея те унесат
неканен ще идвам във виденията нощни,
и ласките ми страстни нежно ще те отведат
в лоното на обичта,без трепети тревожни.

Ще посещавам,безплътен,храмът на мечтите
и милото лице в сърцето ще съхраня,
а тъга по щастието ще пълни очите
и в блянът,за живота нов,ще се потопя.

Спомените в следващият живот ще отнеса
а срамежливостта ще оставя в небесата
и девойката любима през прагът ще пренеса

в домът на обичта,благословен от съдбата.

Бургас,29.12.2002 г.- 01.08.2003 г.