на Снежето

А н г е л

Пленително момиче,със сладко гласче,
в младостта си срещнах,почти ученичка.
Чаровна и нежна като цветно венче
и обаятелна,с усмивка добричка.

Мила,младичка невеста на младеж,военен,
ненарадвала се още на куклите красиви;
аз съпруг,романтик и в животът семеен,
батко,морален дори и в мечтите игриви.

Ангелчето с наслада тайно съзерцавах,
но пламна любов в сърцето ми неволно.
Лицето прелестно неуморно наблюдавах,
и от бога прикривах чувството греховно.

Изтерзан,заминах с фотография,подарена
за приятелство семейно от булчето невинно.
Градчето заобикалях с тъга несподелена
по желаната дружба със семейството приятно.

Желая да се върна в класът ни небесен
на сесия поправителна за грешката младежка;
да съзерцавам отново ангелът чудесен
и да размишлявам за пътят на съдбата човешка.

Айтос-Бургас,
1968-2002 г.