на Славка Бодурова

Т ъ г а

На приятел красива сестричка,
русокоса,със сини очи;
в плисирана бяла поличка,
пърха като птичка и лети.

Погледът в захлас не откъсвах
от сладкото красиво лице;
в очите бездънни потъвах
влюбен,млад и все още дете.

След години,случайно,я срещнах
- обаятелна млада жена.
В очите й сини погледнах:
лъхна равнодушна хладина.

От живота обрулен,побелял,
непознат от скъпото лице,
пътят си жизнен вече извървял
тъгувам по милото дете.

 Бургас,06.03.2005 г