на Маргарита Обирина
гр.Перм,Русия

Ш а м а н к а

В северът далечен,във хладната земя,
там където Кама водите бистри носи,
където,в сънищата,често аз вървя,
шаманката Марго топи краката боси.

Шаманката видях,самотна,на брега,
ръцете си простряла в далнината
със зов за ласки,и в горестна тъга;
долетя до мен на обичта искрата.

Ще загори ли пламъкът в сърцата,
ще затрептят ли в ритъма на страстта,
и ще четат ли в бъдеще децата,
че прогоних,на Маргарита,горестта.

Приказката чудна ще искам да изпея,
как по пътят,с Маргарита,ние сме поели,
как към заникът ръцете в обич с нея
сплели,и сърца в съюзът вечен слели.

Бургас,11.09.2005