на  Лидия,гр.Смолян

Кървящи  строфи
(Хаотична изповед)

 В планина Родопа се вглъбих,
та от света суетен се усамотих.
Болката своя исках да уталожа
и на гората,за тъгата,да разкажа.

 Обикнах жена,млада и магнетична,
с ума и душата си тя е различна...
Надежда че боговете ме възнаградили
и сред смъртните са ме отличили...

 „Благодаря ти че на този свят те има”..
На бога благодарих,че някому съм нужен..
Но връхлетя душата ми люта зима....
Денят дойде,злокобен и тревожен...

 Ненужен съм в света ни днешен,
дошъл съм в него неканен и грешен.
Обичта за другите е,това го зная
но душата ми копнее за любовна омая...

 Някой упрекна те за възрастта,
но сърцето ми живее в младостта.....

 За възрастта не съществуват прегради,
тя е укор,но предлага и награди...
Обичта й е свята и безгранична,
вулгарност няма и не е цинична....

 До като младост и красота си отиват,
в нея обичта и нежността преливат...
С теб ще бъде не само в радостта,
опора ще бъде в миговете на скръбта...

 За късче обич цял живот копнея,
за нея,в света ми прокълнат,живея,
но недостижима винаги е била...
Прокоба в живота ми тегне,зла...

 Боже,призови ме горе,на небето,
да се успокои завинаги сърцето,
пелина на живота да забравя...
Сърцето обич не ще срещне,зная...

 И звъни в душата „Черният Орфей”
за бляновете изгорени сърце запей,
за обичта несподелена разкажи
а после тихо от света си отиди...

 Никому ненужно си сега в света,
такава ти е,от рождение,ориста.
За страстите човешки забрави,
не са за тебе,тъжно е,но .....уви....

 „За срещи нови,завинаги,забрави”...
Ек злокобен в сърцето ми звъни...
Душата си на тебе посветих....
С какво ли нявга нещо съгреших???

 От юношество обичта изповядвам,
но на сърцето женско не заповядвам...
За нея,всеки миг,страстно копнея
и за чувствата несподелени жалея....

 Стихове пиша за тъгата голяма....
За нея билки на Земята няма,
за нея песни не мога да запея,
само в скръбни нощи сълзите лея....

 В съдбата ми има злокобен портал,
за който Данте,нявга,горчиво е казал:
„Надежда всяка тука вие оставете”....
Надпис този на паметника напишете....

 В сърцето настани се тъгата
от играта,кървяща,на съдбата,
раняща болезнено душата,
в одисеята ми на Земята....

 В сънища ще виждам образа ти мил,
който в душата цял живот съм крил....
Покрай мен живота безмилостно върви
а сърцето все така кърви,кърви,кърви.....

 Прости ми за бляновете на душата,
те са проклятието мое на Земята...
Но попаднеш ли в беда,мило знай,
че до теб ще бъда,само знак ми дай...

Изчезнаха от денят светлина,радост и смях,
лебедовата си песен в тъжни строфи изпях....
Блянове,така сладки,простете......
В живота следващ ме посетете....

 Бургас,23.03.2008 г.