на Лидия, гр.Смолян

Спомен за бъдещето*

Миговете чудесни никога не ще забравя
и когато,нявга,пред Него се представя,
ще му покажа на сърцето ти добротата,
що си ми дарила безкористно на Земята....

Днешното време когато бъде вече само спомен,
и от бренното ми тяло не ще остане и помен,
все някой,някога стиховете ще попрелисти,
ще види там сърцето и душата ти чисти....

На Земята ни грешна и аз ще бъда забравен,
но паметникът,от словата чисти направен,
над суетата вечна,човешка,ще те възвиси
и потомък всеки глава пред тебе ще склони....

Бургас,01.04.2008 г.

*По сонет на Шекспир