Ш Е Г И
Спомени от търговската гимназия
Бургас

 

 

 

В миналото незабравимо
               да се гмурнем без тъга
и с усмивки на лицата
                да пуснем някоя шега.

          

Бяхме младички теленца
                     и Големанов ни въведе,
а на балът във “Приморец”
                     воловци,кравички изведе.

Образи големи бяхме;
                     в любов и клинчене добри,
но пред черната дъска
                     стояхме с клепнали уши.

Чудесната ни паралелка
                     на школото бе дисципа,
но Богданова ни подсказа
                     как се учи,със камшика. 

Стокознание обичахме,
                     но някога и писва,
та Костакиев подвеждахме
                     Парижът да описва.

Райка,наш,та ясновидка,
          към Европа ни поведе
- много късо се подстрига
          и “Брюкселският дъжд” въведе. 

Дълбоко мислещият Тото
             на Въндева “муца” каза,
 но учителката стара
              зад него точно се оказа. 

 Калканджиева,към Дочка,
               мазнички слова отправи,
 че момичето красиво
               на сляпо вчера се направи.

 Нашият пък Николайчо
                на уроците все дреме;
 от работата по вагони
                той за сънчо няма време.

 Девойките ни пафкаха
                 цигарки в школското котелно,
 и всички там се озовахме
                  защото тъй било модерно.

Агенцията ни всезнайна
                   не пропусна новини:
 кой със гадже обзавел се,
                   коя купува пелени. 

Марчето ми се усмихна
                     и сладки мисли породи,
но бързо леко се изплъзна
                     а меракът си седи. 

Имаме си ний девойка,
                     стройна е като фиданка
и очите не отлепях
                     по физическо от Янка.

А Морфинчето се смее
                     и къдриците развява,
и с усмивки дяволити
                     гаджето дарява. 

Пенка все през цайси гледа,
                     тихичка е като вода,
но на балът появи се
                     с брачен пръстен на ръка. 

Тони,със усмивка тънка,
                     на батко сложила капан
и без да се замисля
                     мустакът скочи в него,сам.

Често смешки ни разказва
                     артистичната ни Нели,
но в животът ни труден
                     дали десятката уцели?

От какичките Коста бяга,
                     глава извръщаше дори,
но малолетка той подмами
                     и Данчето го подмлади. 

Къчо дълго ергенува,
                     че за младост имаше мерило,
но младата върбичка Тинка
                     дъртака вкара под венчило.

Завързал вратовръзка Стефко,
                     и той със младо се вреди
и с годините,полека,
                     деца и внуци нареди.

Морфата в село закисна,
                     и бизнес завъртял е май,
и продавачки си подбира,
                     и всички хубавки,комай. 

Пешо в митници потънал,
                     проверявал мафиози
и дали и той,кат, всички
                     рекетирал и тоз и онзи.

На поход по баири бяхме
                     с гледки идилични,
със случки разни,смешни
                      но винаги почти прилични.

       Дережановата Капка
                     на “Алеко” си изпати
       но виновниците после
                     при директора не прати.

 Дебеличкият бати Коста
                     на бисквитките посегна
 така,че гладничката Капка
                     побесняла си полегна.

 После Пешо Димов
                     в леглото пъхна котарака
 и изплашена,горката,
                     Дережанова изплака.

 А мен хормонът ме удари,
                     красива кака си избрах,
 но скоро яко си изпатих,
                     та костите едвам събрах.

 По чужбината подирих
                   гаджета с очички сини;
 поживях в места студени
                   единадесет години.

      Към река далечна жълта,
                          с бадемовите си очи,
      еротично ме примамваше
                          девойка,и успя почти. 

Там оризец хапват много
                     и сексът често упражняват,
 но народът си безчислен
                     сами си нека умножават.

 Плюх си на петите бързо
                     та в Родината се върнах,
 но под секрет ще ви прошепна
                     - жълтата река не зърнах.

 Сведения други нямам,
                     агенцията ни мълчи,
 но при всеки нещо има,
                      нима сме ангели добри!

 Извинете за шегите
                      и без обиди разни,моля,
  че да вършим щуротии
                      мечтаем всичките на воля. 

          Бургас,25.06.2003 г.