на Маргарита Динева
гр.ПловдивО Филибе
Пловдив е
град на съкровенните мечти
в който те се сбъдват,но само ....почти.
С много жени,сладки, се запознавам
а после на фантазии се отдавам.
Ето,запознах се с кралицата Марго
- тя с усмивки подхрани моето его.
Но сега само зъбките й бели виждам
и нищо в рими не мога да съзиждам,
защото снимката,бездушна,ме гледа
и не отзовава се на друга сгледа.
Принцът,от мечтите,в мен не намира
а сърце ми вехне по нея,умира.
И сега във
фантазии си отмъщавам
- в сънища,с нея,секса упражнявам.
Но и там тя да се измъкне все успява,
та на лицето усмивката ми угасва.
Така получи се и с Магдалена
- с древно име,дошло от Палестина.
Имената са били обожествени
- бомби,в сърцето бедно заредени.
Боже,смили се поне веднъж над бедняка,
че в харема с пръсти да си щрака
сред пловдивчанки,много сладки и красиви,
услаждащи очите стари,нежни диви.Тогава щастлив ще бъда,както в рая,
с женички палави игрички ще играя.
Душата с прелести ще се облажава
и на дейност,похотлива,ще се отдава.
Чувал съм че похотта май е много вредна,
в болница може,от любовта,да легна,
но сладостта жертвите си ги заслужава
че живота,при секс,само се удължава.
Може и една само,боже,да целувам,
щастлив в прегръдките й да полудувам
- аз и с нея ще бъда като в рая,
а с Маргито ще отлетя в безкрая.
Молитвата гореща,боже,ще повтарям
- в душата женска вечно да се разтварям,
сладостта й да пия в упоение
и за рими да получа вдъхновение.
Бургас,18.03.2007 г.
