Отгувър ду бабъ Анкъ
Ти,бабу Анке,много ми се скасва,
и без дофтура можелу,се указва.
Я тоя гу знам,гоняше гу гулям смок,
тъ в Америкътъ избяга,пустият му Спок.
Тъ лапето ако нощях не рачи дъ спи,
в пупаркътъ му мънинько винце сипи.
Шъ нанка къту зъклано ду зори,
а бабъ Анкъ шъ си пухърка дури.
Аку куремчето пък го забули
ти с гърненце пъпчету му пулечи.
Тъка мойта бабъ ме редяше,
а сетне харно,харно си предяше.
А смок ли уплаши дятету малку,
пък ми се кахъри,шъ е жалку.
С ногите нагоре гу провяси
и то бръжко шъ дойде на себе си.
То имъ многу чълъми дяте да гледаш,
съму гледай на смок да не седаш,
че дятето не може дъ те провиса
и от тебе бръжко,бръжко шъ кестиса.
Хъ сега със здравье си устъни.
дяду Кирью,ут Кусти
:))))))))))))))))))))
07.02.2008 гудинъ
