на Мария Андонова
             /Мика/

Поспри,о миг,помолих
              богу безутешно;
моля те,върни ме при
               девойката любима!!!
Да се озова във
               времето безпределно,
без скърби земни по
               обичта недостижима!!!

С р е щ а

Срещнахме се в минало далечно,
в трепетна омая постояхме,
пръстите не преплетохме сърдечно,
неловко и двамата мълчахме.

Взирайки се в лицето мило,нежно,
на младостта ни дар преблагословен,
мечтая в миналото безметежно
да се върнем двама за мигът блажен.

Мичурин - Бургас,
24.06.1997 - 16.08.2002 г.