на Мария Андонова
/Мика/
Поспри,о миг,помолих
богу безутешно; моля те,върни ме при
девойката любима!!! Да се озова във
времето безпределно, без скърби земни по
обичта недостижима!!!
С р е щ а
Срещнахме се в минало далечно, в трепетна омая постояхме,
пръстите не преплетохме сърдечно, неловко и двамата мълчахме.
Взирайки се в лицето мило,нежно, на младостта ни дар преблагословен, мечтая в миналото безметежно да се върнем двама за мигът блажен.
Мичурин - Бургас, 24.06.1997 - 16.08.2002 г.
|