В душата й бушува древната драма
на обич и разум по пътя в живота.
Сърце плюс разум и стават тогава двама,
и всеки от тях е горчивата голгота.
Сърцето е страст - мигове кратки във рая,
опиянение сладко,вулкан на страстта
и горестни рани кървящи до края,
и спомени в тишината на старостта.
Разумът е тихият път,дар от съдбата,
получена обич,с товара на Атлант,
с въпросите “или” и “ако” и тъгата.
А има ли някакъв,в живота гарант,
че спътник достоен девойката е избрала?
Въпроси мъчителни в душата й има
- защо тя всичко на този човек е отдала?
И превръща живота си в ледена зима!
В чувствата нежни математика няма,
едно плюс две – резултатът само е четен.
Душата й потъва във врящата яма
и очаква я пътят,трънлив и самотен....
В безсънните нощи тревожно гадае
милостива ли ще бъде съдбата....
Отговорът съдбовен нявга ще узнае...
....щом душата й напусне Земята...