на Лидия,гр.Смолян
Кървящи
строфи
(Хаотична
изповед)
В планина Родопа се вглъбих,
та от света суетен се усамотих.
Болката своя исках да уталожа
и на гората,за
тъгата,да разкажа.
Обикнах жена,млада и магнетична,
с ума и душата си тя е
различна...
Надежда че боговете ме
възнаградили
и сред смъртните са ме
отличили...
„Благодаря ти че на този свят те
има”..
На бога благодарих,че някому съм
нужен..
Но връхлетя душата ми люта зима....
Денят дойде,злокобен и
тревожен...
Ненужен съм в света ни днешен,
дошъл съм в него неканен и
грешен.
Обичта за другите е,това го зная
но душата ми копнее за любовна
омая...
Някой
упрекна те за възрастта,
но
сърцето ми живее в младостта.....
За
възрастта не съществуват прегради,
тя е
укор,но предлага и награди...
Обичта й е свята и безгранична,
вулгарност няма и не е цинична....
До
като младост и красота си отиват,
в нея
обичта и нежността преливат...
С теб ще бъде не само в радостта,
опора
ще бъде в миговете на скръбта...
За късче обич цял живот копнея,
за нея,в света
ми прокълнат,живея,
но недостижима винаги е била...
Прокоба в живота ми
тегне,зла...
Боже,призови ме горе,на небето,
да се успокои завинаги сърцето,
пелина на живота да
забравя...
Сърцето обич не ще срещне,зная...
И звъни в душата „Черният Орфей”
за бляновете изгорени сърце
запей,
за обичта несподелена разкажи
а после тихо от света си отиди...
Никому ненужно си сега в света,
такава ти е,от рождение,ориста.
За страстите човешки забрави,
не са
за тебе,тъжно е,но
.....уви....
„За
срещи нови,завинаги,забрави”...
Ек злокобен в сърцето ми звъни...
Душата си на тебе посветих....
С какво ли нявга нещо съгреших???
От юношество обичта изповядвам,
но на сърцето женско не
заповядвам...
За нея,всеки миг,страстно копнея
и за чувствата несподелени
жалея....
Стихове пиша за тъгата голяма....
За нея билки на Земята няма,
за нея песни не мога да запея,
само в скръбни нощи сълзите
лея....
В съдбата ми има злокобен портал,
за който Данте,нявга,горчиво е
казал:
„Надежда всяка тука вие
оставете”....
Надпис този на паметника
напишете....
В сърцето настани се тъгата
от играта,кървяща,на съдбата,
раняща болезнено душата,
в одисеята ми на Земята....
В сънища ще виждам образа ти
мил,
който в душата цял живот съм
крил....
Покрай мен живота безмилостно
върви
а сърцето все така
кърви,кърви,кърви.....
Прости ми за бляновете на душата,
те са проклятието мое на Земята...
Но
попаднеш ли в беда,мило знай,
че до
теб ще бъда,само знак ми дай...
Изчезнаха от денят светлина,радост и
смях,
лебедовата си песен в тъжни строфи изпях....
Блянове,така
сладки,простете......
В живота следващ ме посетете....
Бургас,23.03.2008 г.
